Да приласкаеш тийнейджър

Да предразположите тийнейджърите да говорят откровено за това, което ги тревожи, може да се окаже доста трудна задача.

”Как си днес?”, ”Как мина денят ти?” Тези фрази, дори да излизат от сърцето ви, невинаги ще го накарат да се отпусне и да разкрие чувствата или проблемите си, защото може да ги приеме за формалност от ваша страна или просто да махне с досада в смисъл - номерът ти с предразполагането няма да мине този път.

Някои рецепти за общуване обаче помагат – пробвайте следните 8:

1. Питайте, не осъждайте

Започнете с това да приемете, че подрастващите имат достатъчно разумно основание да правят това, което правят. Покажете им, че цените тяхната интелигентност и проявете любопитство към избора, който са направили.

Ако сте се опазили от нагласата, че тяхното поведение е „глупаво” или „погрешно” е по-вероятно те да се разкрият пред вас и да обяснят защо действията им имат смисъл за тях.

2. Питайте, не предполагайте и не обвинявайте

Не си мислете, че знаете кое е грешно и кое – правилно, не се правете на „последна инстанция“. По-добре кажете: „Разтревожих си за теб, изглеждаш не на себе си, чудя се какво се случва в този момент. Мога ли да ти помогна с нещо?”

3. Бъдете ясни: вие искате да помогнете

Ако подозирате за някакъв сериозен проблем, например, че вашето дете развива някаква зависимост, бъдете любезни, но директни и говорете направо. Попитайте го директно и му дайте да разбере, че какъвто и да е случаят, вие сте на негова страна, негова опора и непременно ще му помогнете.

4. Бъдете искрени към себе си

Тийнейджърите обичат да критикуват родителите си, а и други хора, които не спазват съветите, които сами дават. Например, ако вие пиете всяка вечер алкохол, те ще ви го кажат в очите. Вашият евентуален отговор: ”Ти нямаш право да ме критикуваш” е тотално грешен – ако това е факт, признайте си, че сте сбъркали.

5. Помогнете му да мисли за себе си

Вместо да се опитвате да направлявате и контролирате живота на своя тийнейджър, помогнете му да свикне сам да мисли за себе си. Коментирайте с него потенциалните неблагоприятни последици от лошия избор на поведение. Например: ”Как ще се чувстваш след купон до сутринта? Със сигурност ще ти е зле, как ще се представиш на тенис състезанието?” Помогнете му да се научи да се отнася критично към това, което вижда и чува.

Нека почувства, че може да се справи с предизвикателствата, пред които се изправя. Създайте му самочувствие, посочете в какво е наистина добър/добра и какво вие харесвате у него/нея. Така ще стане по-самоуверен/а – ценно е, защото вярата в себе си влияе във всички житейски сфери.

Информацията е сила! Посочете му подходящи интернет сайтове, от които може да се информира за секса, за вредата от пушенето, за употребата на наркотици и алкохол или пък за нещо, което мислите, че би било полезно за него.

Това значи самите вие да сте много добре информирани, за да можете да го поощрите сам да формира мнение, отношение и отговорност за последствията от пристрастяването. Окуражавайте го да обмисля всички ”за” и ”против” относно направените от него избори.

6. Ако се ядоса, запазете хладнокръвие

Тийнейджърите често реагират агресивно към хора, които обичат и на които по принцип се доверяват - но не, защото ги мразят, а защото се чувстват объркани. Не си мислете, че като ви казват “мразя те”, го мислят наистина. В такъв момент те може да са ядосани, стресирани, разстроени и да не знаят как да изразят и отреагират това състояние.

7. Помогнете му да се чувства сигурен

Често ще чуете тийнейджър да твърди, че като споделя много лични проблеми с родителите си, нещата стават по-лоши. Е, на вас се пада задачата да промените това становище – дайте на детето си да разбере ясно, че искате да помогнете и че няма да направите нещо, което то не иска.

Например, ако сподели с вас, че го тормозят в училище. Обяснете му, че това е неприемливо, че не е негова грешка, уверете го, че ще се справите заедно със страховете му и обсъдете заедно как да направите това.

8. Избягвайте да задавате въпроси или да изказвате констатации, които биха предизвикали конфронтация или биха спрели комуникацията

Например: детето се оплаква, че има разстройство. Вие питате ”Какво обядва днес?” След като ви отговори, вашата реакция е: ”Казала съм ти да не ядеш сурови кремвирши - сам си си виновен!” - това, че наистина сте го казвали, не променя нещата и не решава проблема. Припомнете вашият съвет след като помогнете на детето да се справи с болката.